it's a way of life!

Нямах време за повече от един еднодневен излет, след като освен лудницата в офиса успях и да си добавя допълнително количество работа, като взех още два частни проекта...

Дори и не предполагах, какъв риболов ни очаква, когато миналия уикенд събрах такъмите по обичайния ред, и запалхме към станалата вече традиционна дестинация.

След ужасяващоте две седмици в офиса, имах гигантска нужда да проветря мозъкът си, особено с оглед на следващите две които идват, и новия страничен проект който щеше да отнеме почивката ми за поне два месеца напред.

С бодро сърце и огромен мерак се запътихме с Крис към 7 сектор на язовир Церово, в опит да подобрим всичките си досегашни рекорди в риболова на едри трофейни шарани.

Трябваше да се закрие риболовния сезон подобаващо, за това с Крис решихме, че сега е момента хем да се закрие с "новото" ни шаранджийско увлечение, хем да се тестват в реални зимни условия, всичкото ни оборудване което събирахме цяло лято.

Друго си е да си се поставил в позицията на приятел със собственика на водоема, за това и нямах особени притеснения когато една неделя преди месец, след като се наспах, се запътих към язовира с бодра крачка, убеден, че за мен ще има запазено място.

Не бях стъпвал на Лобош от повече от 2 години, и за това когато решихме с Крис да се запишем на благотворително състезание което щеше да се проведе там, преценихме, че задължително трябва да намерим време и за една тренировчица в опит да опипаме почвата на язовира.

Поради ред причини (естествено не по моя вина, ама то всеки така би казал), останах без шофьорска книжка за цели два месеца, от което автоматично следваше, че ще разчитам на приятели да ме водят за риба.

Да отидеш на почивка в рая, далеч от хорска суета, в полеви условия с палатките на гръб, тиганчето, две въдички и раничка с примамки - безценно. Всеки трябва да го изживее поне веднъж... годишно.